Българският учител спаси образованието! Равносметка – една година след COVID-19

И така, година първа след COVID-19! На днешната дата, точно преди една година, всеки един от нас гледаше с трепет и уплаха това, което предстои на България, Европа и света. Знаехме за ужаса, който съществуваше в Ухан, чувахме ужасни думи, като „изолация“, „извънредно положение“, „висока смъртност“ и какво ли още не, но тайно се надявахме, че това зло ще ни подмине.

Вярвахме твърдо на медицината, на бизнеса и на това, че след толкова години развитие можем да открием най-правилния начин да се справим със ситуацията. Най-лошото нещо е, че голяма част от хората подценяваха българския учител, като смятаха, че в изолацията един от най-пострадалите отрасли ще бъде образованието.

Година по-късно ние знаем, че заразата продължава, че избавлението от този ужас с помощта на напредналата медицинска индустрия все още е в необозримо бъдеще, че управляващите в Европа и света често действат хаотично и че единствените, които могат с гордо вдигната глава да кажат: „Ние се справихме с пандемията!“, са българските учители.

За разлика от много други страни, където учителите получиха технологии, устройства, методики на обучение, готови електронни ресурси, българският директор и българският учител получиха наставления, обещания, заповеди и снизходителен поглед от страна на голяма част от родителите.

Но всъщност какво се случи?! Още в първия месец на дистанционното обучение повечето от училищата започнаха да търсят решение. С голям ентусиазъм се създаваха социални групи, различни общности, търсеха се софтуерни решения, разглеждаха се страници, често след изтощителните дни в електронна среда българският учител оставаше в търсене на решения за утрешния ден, за това – как да направи уроците по-интересни и как да бъде по-успешен.

Родителите разбраха, че учителят не е просто човек, който се изправя пред група деца и след това ползва 50 дни отпуска, а човек, натоварен с много задължения, упоритост и безкрайни нерви.

И ето, чудото се случи! Докато всички други се чудеха какво да правят, какви решения да вземат, българският учител се самоорганизира и спечели битката с електронното обучение. И докато навън бушуваше епидемията, забраните и страхът беше обхванал всеки, българският родител вече знаеше, че детето му може да получи нужните знания, стига да поеме протегнатата ръка.

Една година след COVID-19 ние мислим за края на епидемията, за света след пандемията и както след 1918-1920 година - времето на Испанския грип, на нас, преподавателите, остава да напишем наново знаменитото съчинение „Уроци за следващия път“.

С благодарност към всички, които продължават да водят нелеката борба да образоват децата ни в тези тежки времна!

В следващите седмици очаквайте поредица от статии на тема: „Уроци за следващия път“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *