Огромното въздействие на COVID-19 върху света показа едно нещо, валидно за всички ни – и най-добре направените планове много често се объркват. И това е, за съжаление, реалността, в която живеем, тъй като всички планове – от завършването на учениците, през плануваните сватби и добре измислените бизнес планове се отлагат, променят или още по-лошо – не се осъществяват. Никой от нас не планираше случващото се , но като преподаватели трябва да работим за това – как да ангажираме, вдъхновим и обучим нашите ученици. Ежедневно е необходимо да обмисляме неща, които сме познавали до болка – как да ги преработим, как да ги адаптираме…
Covid-19 създаде обектив, чрез който учениците гледат на света с нова перспектива.
Попитайте учениците си:
Какво е влиянието на обществените структури върху свободата, избора, властта и перспективата?
Как социалните разделения влияят на общностите?
Как се създават идентичности?
На какво ни научи извънредната ситуация?
Децата са изненадани от всичко, което са преживели:
Когато излизам навън, за да разхождам кучетата си, наоколо няма никой, това прилича на апокалипсис на зомбита.
Бях невероятно изненадан, когато видях, че хората не се съобразяват с предложението на правителството да останем вътре и да се дистанцираме от другите.
Изненадах се колко бързо се променят новините и знанията за пандемията COVID-19 и продължават да се променя.
Бях изненадан от идиотската паника. Защо хората изпадат в паника, купувайки тоалетна хартия?
Изненадах се, че разговорът с другите онлайн ни помага да се научим да общуваме по-ефективно и да не говорим един срещу друг, така че всеки да изрази идеята си.
Някак ми липсва училище.
COVID-19 ще помогне на учениците ви, ако говорите с тях, да открият различната перспектива, да анализират, да съумеят да видят и хубавото, и лошото, да разберат, че всеки си има свои проблеми и хората всъщност си приличат и много често искат едни и същи неща. Учениците ви ще разглеждат едни и същи теми за лоялност, за идентичност, ще оценят силата на историята.
После им пуснете видеоклип, който разглежда Кубчето на Рубик от различни гледни точки – перспективата е различна.
Нещата винаги имат няколко гледни точки и не трябва да съдим, и не трябва да правим прибързани изводи, а проучваме, анализираме и преценяваме.
Докато продължаваме с дистанционното обучение, ние ще говорим с учениците си и ще изследваме своите колективни отговори и какво сме научили за нас самите, за нашите семейства, за обществото, в което живеем, или за света
Ние се учим да четем, да пишем, да правиме разни неща с ръцете си, използваме доказателства, ставаме силни в словото, но превозните средства, които използваме, за да практикуваме тези умения, не се ограничават до ресурси в границите на класната стая и на училището. Децата трябва да мислят глобално за света, в който живеят и да осъществяват връзки в него.
Коронавирусът всъщност даде на голяма част от децата нов поглед, който да им помогне да изследват ситуацията и да стигнат до реализация с нова перспектива и с по-състрадателен мироглед.