1. Въведение

Приказките са били открай време основен инструмент в предучилищното образование, стимулиращ развитието на въображението, езиковите и комуникативните умения, както и формирането на морални ценности. Съвременните изследвания (Neshev, 2010; Bettelheim, 1976; Zipes, 1999) подчертават, че тези вълшебни истории могат да бъдат успешно интегрирани и за преподаване на научни, технологични, инженерни и математически концепции – част от т.нар. СТЕМ обучение (STEM: Science, Technology, Engineering, Math).

При децата от 3 до 7 години любопитството е силно изявено, а игровият подход е основен канал за учене (Piaget & Inhelder, 1969; Vygotsky, 1978). Чрез приказния сюжет, педагогът може да представи достъпно и увлекателно разнообразни теми: от природни явления и свойства на материалите до начални познания по математика и технологични умения.

2. Теоретични основи за интеграция на приказки и STEM

2.1. Ранно детско развитие и познавателни процеси

Пиаже (Piaget & Inhelder, 1969): Децата в предоперационната фаза (3–7 години) са силно ориентирани към сетивни и нагледни дейности, както и към игровите форми на учене. Приказките се явяват своеобразен „мост“, който превръща абстрактните научни идеи в лесно разпознаваеми и емоционално значими образи.
Виготски (Vygotsky, 1978): Социокултурното взаимодействие е ключово за развитието на мисленето. Приказките, четени или разказвани в група, дават възможност за съвместно изследване, обсъждане и експериментиране. Учителят, като „по-компетентен друг“, може да надгради зоната на ближайшо развитие, предлагайки подходящи СТЕМ задачи.

2.2. СТЕМ в предучилищна възраст

NGSS (2013) и NRC (2012) насърчават интегративния подход, при който децата усвояват научни и инженерни концепции чрез практически занимания и проекти.
Papert (1980) въвежда идеята, че технологията и компютрите могат да бъдат естествено вплетени в игрови и творчески дейности, което е особено важно в ранна възраст, когато децата развиват основни умения и нагласи.

3. Как приказките подкрепят СТЕМ обучението

Емоционална ангажираност
Приказните сюжети събуждат силни емоции и любопитство у децата. Това насърчава вътрешната мотивация, която е изключително важна за успешното научаване на нови концепции.
Конкретизация и нагледност
Много научни и инженерни идеи могат да звучат абстрактно за 3–7-годишни деца. Чрез приказни герои и ситуации тези идеи получават „приземен“ контекст.
Възможност за интердисциплинарни проекти
Приказките често съчетават различни аспекти: природа, архитектура (замъци, къщички), магия (която може да се разглежда като научно чудо в детска интерпретация), математика (повтарящи се числа, измервания) и дори технология (съвременни AR/VR елементи при четенето).
Умения за решаване на проблеми
Героят обикновено е изправен пред предизвикателство (конфликт, задача), което може да се „преведе“ в научна или инженерна задача (създаване на прототип, откриване на решение, търсене на причинно-следствени връзки).

4. Примери за приказки и СТЕМ дейности

В този раздел предлагаме конкретни приказки и идеи как да бъдат интегрирани СТЕМ занимания, стъпвайки и на препоръките от литературата (Ashbrook, 2014; Gonzalez & Fryer, 2019; Neshev, 2010).

4.1. „Джак и бобеното стъбло“ (Jack and the Beanstalk)

Научен фокус: Растеж на растения, условия за развитие (светлина, вода, почва).
Практически пример:
1. Децата засаждат бобени зърна в прозрачни пластмасови чашки (или в памук/хартиени кърпички).
2. Всеки ден наблюдават растежа, измерват дължината на стъблото (математика), записват наблюденията (графика за ръст).
3. Дискусия: „Защо бобът расте по-бавно или по-бързо? Какво ще стане, ако не му даваме вода?“
Инженерен аспект: Могат да се строят „стълби“ (от дървени клечки, ЛЕГО) за „Джак“, за да стигне върха, като децата експериментират коя конструкция е най-стабилна.

4.2. „Трите прасенца“

Научен/Инженерен фокус: Устойчивост на конструкции и материали (слама, дърво, тухли), прилагане на сили (вятър).
Практически пример:
1. Групирайте децата, като всяка група строи „къщичка“ от различни материали: хартия, пластмасови чашки, дървени блокчета.
2. Проверете „издръжливостта“ на къщичките с вентилатор или сешоар (ролята на „вълка“).
3. Дискусия: „Коя къщичка издържа най-дълго? Защо?“
Математика: Броене на елементи (колко блокчета/клечки са необходими), измерване на височина или дължина на стените и сравнение на резултатите.

4.3. „Червената шапчица“

Научен/Технологичен фокус: Ориентация, карта, път и посоки.
Практически пример:
1. Създайте опростена карта на гората, където Червената шапчица да премине, за да стигне до баба си. Децата обозначават с рисунки дървета, река, мост и т.н.
2. Задайте координати (прости указания като „2 крачки нагоре, 1 крачка надясно“) или използвайте снимки/иконки, за да упътвате героинята.
3. Ако имате робот-играчка (Bee-Bot или друга подходяща), децата могат да го „програмират“, за да намери пътя през гората, избягвайки „вълка“.
Инженерство и математика: Постройте мини-мост или преграда по пътя и измерете колко тежест може да понесе.

4.4. „Златокоска и трите мечки“

Научен фокус: Температура, обем, сравнения (твърде горещо, умерено, твърде студено; малко, средно, голямо).
Практически пример:
1. Покажете три прозрачни съда (малък, среден, голям) с вода, които са с различна температура (топла, хладка, студена). Дайте възможност на децата внимателно да потопят пръст или да усетят разликата без риск от изгаряне.
2. Разговаряйте за това кое е „твърде горещо“ или „твърде студено“, как се измерва температурата.
3. Материалознание: различни материали задържат топлината по различен начин (метална лъжичка срещу дървена лъжичка).
Математика: Сравняване на обеми (колко вода може да побере всяка купичка?).

4.5. „Цар Дроздобрад“ или „Пепеляшка“ (пример с дрехи)

Инженерен/Технологичен фокус: Материали и свойства.
Практически пример:
1. Ако ползвате „Пепеляшка“ – помислете за нейните обувки от стъкло. Какво се случва, ако стъклото се удари в твърда повърхност? Подходящ ли е такъв материал за обувки?
2. Демонстрирайте различни материали – плат, хартия, стъкло (или прозрачен пластмасов материал) и дискутирайте гъвкавост, здравина, прозрачност.
3. Децата могат да проектират „идеалната обувка“ или дреха за бал с подръчни материали (хартия, текстил, ластици) – ранен инженерно-дизайнерски подход.

5. Организация на заниманията и педагогически насоки

Въведение в приказката
- Четете или разказвайте приказката по възможно най-ангажиращ начин – с драматизация, ролеви игри или използване на визуални материали.
Фокус върху СТЕМ елементи
- Ясно подчертавайте научния или инженерния проблем, с който героите се сблъскват: нужда от мост, строеж на къща, измерване, сортиране.
- Насърчавайте децата да предлагат решения, да задават въпроси и да експериментират.
Практически опити и проекти
- Предоставяйте разнообразие от материали (евтини и безопасни): картон, пластмаса, дървени клечки, плат, лепило, глина и др.
- Отделяйте време за „грешки“ и „провали“, като ги използвате за учене – „Защо къщичката падна? Как можем да я подобрим?“.
Обобщение и представяне
- След края на всяко занимание, обсъждайте с децата какво са научили.
- Нека децата „разказват“ пак приказката, но този път с добавени СТЕМ открития („Трите прасенца“ разбраха, че тухлите са по-здрави от сламата, защото...).
Работа по проекти (Project-Based Learning)
- Свързвайте няколко приказки в по-голям проект (пример: „Приказно строителство“). Всяка седмица децата решават нов инженерен проблем, вдъхновен от различна история (Sener & Karatas, 2017).

6. Етични и практически съображения

Безопасност
- При провеждане на експерименти с вода, нагряване или крехки материали, трябва да се спазват правилата за безопасност и да се избягват остри предмети и горещи течности, опасни за тази възраст.
Социално включване
- Избирайте разнообразни приказки от различни култури, за да покажете богатството на световния фолклор и да насърчите толерантност и културна грамотност (Zipes, 1999).
Оценяване
- В предучилищна възраст оценките са игрови и неформални. Наблюдавайте участието, любопитството, способността за сътрудничество и умението да предлагат идеи или решения.
- Използвайте „дневници“ на класа, където децата могат да рисуват или разказват какво са научили в хода на заниманията.
Ролята на учителя
- Учителят не просто инструктира, а фасилитира детското откритие, задавайки насочващи въпроси („Как мислиш, че може да стане по-здраво/по-високо/по-леко?“).
- Насърчавайте съвместното решаване на проблеми, като държите на груповата работа и обмена на идеи.

7. Заключение

Интеграцията на приказките в СТЕМ обучението не е само модерна тенденция, а дълбоко обоснован педагогически подход, потвърден от редица автори (Bettelheim, 1976; Ashbrook, 2014; Gonzalez & Fryer, 2019). Вълшебните истории дават естествен контекст за изследване на научни факти, технологични приложения, инженерни решения и математически умения при децата в най-ранна възраст. Ключът към успеха се крие в творческия подход на учителя, който умее да вплете сюжетите в практически занимания – адаптирани и забавни за децата.

С помощта на приказките, малките любопитни умове ще свързват STEM концепциите не с „трудна наука“, а с реални приключения и истории, които ги вдъхновяват да задават въпроси и да търсят отговори. Така, още в детската градина, се полагат основи за научна грамотност, креативност и критическо мислене – качества, които ще им послужат през целия живот.

Използвана библиография

Ashbrook, P. (2014). “The Early Years: Science and Stories.” Science and Children, 52(1), 24–25.
Bettelheim, B. (1976). The Uses of Enchantment: The Meaning and Importance of Fairy Tales. New York: Alfred A. Knopf.
Gonzalez, G., & Fryer, R. (2019). “Incorporating Engineering Design into Storytime.” Science and Children, 57(2), 74–79.
Marinak, B., & Gambrell, L. (2016). Essentials of Integrating the Language Arts. Routledge.
National Research Council. (2012). A Framework for K-12 Science Education: Practices, Crosscutting Concepts, and Core Ideas. Washington, DC: The National Academies Press.
NGSS Lead States. (2013). Next Generation Science Standards: For States, By States. Washington, DC: The National Academies Press.
Neshev, N. (2010). Методика на обучението по литература в детската градина. София: Просвета.
Papert, S. (1980). Mindstorms: Children, Computers, and Powerful Ideas. Basic Books.
Piaget, J., & Inhelder, B. (1969). The Psychology of the Child. New York: Basic Books.
Sener, N., & Karatas, F. Ö. (2017). “The Effects of Project Based Learning on Pre-Service Science Teachers’ Scientific Process Skills and Scientific Creativity.” Journal of Education in Science, Environment and Health (JESEH), 3(1), 68–80.
Vygotsky, L. S. (1978). Mind in Society: The Development of Higher Psychological Processes. Cambridge, MA: Harvard University Press.
Zipes, J. (1999). When Dreams Came True: Classical Fairy Tales and Their Tradition. New York: Routledge.

Тези източници дават по-задълбочен поглед върху ползите от приказките в ранното детство, както и върху подходите за интегриране на STEM в детската градина. Чрез съчетаването на теория и практика може да се създадат разнообразни и увлекателни занимания, които по достъпен и забавен начин развиват интереса на децата към науката, технологиите, инженерството и математиката.

Автор: Божана Михайлова

cpocreativity