С всяка изминала година интелигентните играчки набират все по-голяма популярност. Мнозина се надяват, че, когато технологията стане по-малко видима, играта ще излезе на преден план. Как обаче ще стане това?
Дали, ако оставим детето без контрол, няма да попадне изцяло в контролиращия цифров свят и да убием въображението му?
Милиарди се харчат за дигитални играчки от такива, свързани с интернет устройства за деца, интелигентни строителни блокове, умни състезателни коли и дронове, роботи, които учат децата как да кодират до умни гумени патенца, насочени към най-малките.
Веднага на преден план излиза въпросът: Достатъчно качествена ли е детската игра за тяхното развитие? Въпросът не е само в това – дали екраните са добри, или лоши, а къде остава играта?
Според експертите в областта децата се нуждаят от истинска, автентична игра – занимания, които носят преживявания, създадени от тях самите. Играта без електронни играчки помага да учат и е ключова за изграждане на балансирана личност. Тези теории обаче не изключват автентичните преживявания с технологиите, стига те да се използват правилно.
Оказва се, че за родените след 2010 година, най-важен е балансът – почти задължително е да се използват и двата типа игри. Каквото и да правим, не можем и не трябва да ги изваждаме от естествената им среда. Те затова са дигитални деца – защото са родени в технологични времена и за тях е непонятно друго време.
Това е предизвикателство както за родителя, така и за педагога. Първият сблъсък на учителя с методите на преподаване обаче съвсем не е в училище, а още в детската градина.
Умните играчки трябва да намерят място в дигиталната детска градина.
Какви трябва да бъдат умните играчки?
- подходящи за възрастта и етапа на развитие на детето (твърде трудното е разочароващо, а твърде лесното е скучно);
- поставя децата под контрол (младите умове се отварят, когато са овластени);
- децата искат да знаят какво е, какво може да прави и какво могат да направят с него;
- добре е да има изненади или неочаквани връзки;
- да развива креативността на детето или да го провокира да мисли;
- преживяванията да се движат от детето, а не от играчката;
- играчката да не се намесва в отношенията между родител – дете или учител – дете.
Учителят е наясно, че за децата играта е сериозно учене. Преди да предложите нещо, задължително трябва да сте го пробвали и да знаете какви изненади може да ви поднесе, дали отговаря на потребностите и ще ви свърши ли работа в процеса на обучение.
Кога ще се използват умни играчки?
В дигиталната детска градина умните играчки се използват в определенения учебен час, в който искате децата да научат нещо ново, и за кратко, но точно определно време. Редуването на дигиталните устройства с физическите игри е задължително, за да възпитаме едно самоуверено и щастливо поколение.
Колкото и да им е интересно (особено в началото задължително ще е така), вие предварително им определете времето, за което ще работите с избраната технология. Покажете часовника, оставете го на видимо място и засечете времето. Когато то изтече, веднага прекратете. Така се създават и правила за използване на електронни устройства. Поговорете с родителите и предложете да правят същото и вкъщи. В никакъв случай да не забраняват, а да определят правила. Децата обичат правилата, свикват с тях и ако това се прави от най-ранна детска възраст, в последствие няма проблеми с изпълняването им. Обяснете им, че на детето, родено днес, не можеш да забраниш да използва дигитални играчки. Това е естествената му среда.
За видовете дигитални играчки и за начина им на използване в детската градина ще научите повече на нашия курс: „Електронни инструменти за преподаване и общуване в детските градини“, който е одобрен от МОН и носи 2 квалификационни кредита на обучаемия.