Дядо Гено седеше на пейката пред къщата, с ръце, подпрени на тояжката, и поглед – вперен в хоризонта, където залязваше слънцето... или автобусът за Смолян, кой да знае.
– Дядо, ще вали ли утре? – попитах аз, държейки телефона си с отворено приложение за прогноза.
– Каквото стане – стане, – изрече той с онази бавна, тежка мъдрост, която можеш да чуеш само при рязане на сланина.
Фраза, по-дълбока от кладенеца в двора
Това не беше просто израз.
Това беше житейска система, по-съвършена и от AI алгоритъм.
С една фраза дядо ми отговаряше на:
- дали ще мине матурата ми;
- дали крушите ще узреят;
- дали козата ще се върне, ако я пуснем „само за малко“.
„Каквото стане – стане“ не е пораженчески израз.
Това е еволюирал стоически реализъм, омесен с боб, чубрица и малко домашна ракия.
Онтология на пейката
Дядо ми беше българският Хераклит с бастун.
Той вярваше, че светът е вечно движение... освен между 14:00 и 16:00, когато всичко спи, включително и радиото в кухнята.
– Ама дядо, ако не направим нищо, как ще се промени нещо?
– Ще стане... когато му дойде времето.
– А кога е това?
– Като узреят доматите.
Етика на лютата чушка
„Каквото стане – стане“ не значеше, че не трябва да правиш нищо.
О, не! Дядо всеки ден ставаше в 5 сутринта, хранеше кокошките, слушаше БНР и викаше на телевизора.
Но ако случайно доматите не станеха – не ги псуваше. Само свиваше рамене и казваше:
– Е па, таз година имат характер...
Културологията на примирената увереност
Българинът от векове знае, че светът се върти между копане и курбан.
Философията на дядо е баланс между труда и оставянето на съдбата да си свърши нейното.
В тази фраза има:
- малко смирение от Еклесиаста,
- малко „Остави, бабо, на Господ“,
- и цял чувал с картофи за утре.
Заключение: Дядото като метафизичен навигатор
Дядо не вярваше в хороскопи. Той вярваше в лунния календар за рязане на лозе.
Не вярваше в тайм мениджмънт, а в това „да стане, когато му е писано“.
И ако го питаше човек за бъдещето, той просто казваше:
– Едно е важно, чадо – да имаш лук, хляб и с кого да го ядеш. Другото… ще стане.
P.S.: Ако някой ден светът се срине, и остане само един българин с дървена лъжица в ръка, с гега на рамо и усмивка на устата, той със сигурност ще каже:
„Каквото стане – стане“…