Представете си следната сцена...
История 1: Учителят и чатботът
Иван е учител по история. В последно време експериментира с изкуствен интелект в часовете – ползва чатботове, създава интерактивни разкази. Но все пак си мисли:
„AI не може да мисли критично. Той просто повтаря.“
И... какво се случва?
Всеки път, когато ботът напише нещо повърхностно – Иван въздъхва:
„Ето, точно това имах предвид!“
А когато ботът предложи интересна връзка между Възраждането и съвременната култура?
– Иван я отминава. Защото не пасва на предварителното му убеждение.
Какво виждаме тук?
Това е ефектът на потвърждението в действие.
Когнитивна склонност, открита от психолога Питър Уейсън още през 60-те години.
Хората търсят и запомнят това, което потвърждава вярванията им. Всичко друго – изчезва в мъглата на несигурността.
История 2: Момичето и митът
Мария е ученичка. Винаги ѝ е казвано, че „не е по математиката“.
Всеки път, когато сбърка задача, тя казва:
„Аз просто не съм от тези умните.“
Но когато реши 3 задачи правилно?
– „Е, сигурно са били лесни.“
Вътрешното ѝ убеждение я държи затворена в клетка.
Историята, която ѝ е разказвана – „Не ставаш за това.“ – става нейната реалност.
Науката казва: Ние не търсим истината. Търсим... съгласие със себе си.
Според психолозите Джонатан Хайд и Даниел Канеман, нашият ум първо чувства и вярва, а после... търси логика.
Ефектът на потвърждението е основна причина за фалшивите новини, поляризацията, недоверието към науката.
Но знаеш ли какво още? Той е изключително полезен в разказването на истории.
Какво можем да направим като създатели на дигитални истории с AI?
Да създадем герой, който вярва в нещо силно.
Да му дадем доказателства... които го потвърждават.
И после – да го съборим с обрата. Истинският катарзис идва, когато героят осъзнае:
„Може би грешах... и това е добре.“
Тогава започва истинското учене.
И то не само за героя, а и за читателя.
А какво можем да направим като учители и обучители?
Да използваме изкуствения интелект не за да затвърждаваме стереотипи, а за да ги предизвикаме.
С правилния подход, AI може да бъде огледало, не ехо.
Да показва алтернативни гледни точки, да разкрива различията между това, което вярваме, и това, което може би е истина.
И точно с това се занимаваме в обучението:
„Обучение, което вдъхновява дигитално“
Ще научиш как да вграждаш когнитивни ефекти като този в разказването.
Как да използваш AI, за да създаваш интерактивни уроци, които предизвикват мислене.
Как да превърнеш всяка дигитална история в малка революция в главата на ученика.
**Истинската история не те прави прав.
Тя те прави готов да промениш мнението си.**
И в това се крие цялата магия на добрия storytelling.
Особено когато се прави с изкуствен интелект... и малко човешка мъдрост.
Ако тази тема те грабва, сподели я с колега.
А ако искаш да промениш начина, по който разказваш и преподаваш –
Присъедини се към обучението.