Национална програма на МОН за обучение на учители по изкуствен интелект: какво знаем и какво предстои

Какво официално знаем за националната програма?

На 6 ноември 2026 г. министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев съобщава, че в министерството е изготвен проект на програма за обучение на учителите за използване на изкуствен интелект. Успоредно с това е разработен проект на национална рамка за ИИ грамотност, която предвижда постепенно и последователно надграждане на знанията на учениците. Обмислят се финансови механизми за реализиране на обучението, включително европейски средства. Информацията за отговора е разпространена от БТА и е публикувана в DarikNews.

Тази новина има значение не само като намерение за квалификация. Тя свързва три процеса: подготовката на учителите, развитието на ИИ грамотност у учениците и интегрирането на ИИ в учебните програми. Когато тези три процеса се планират заедно, училището може да премине от случайно ползване на чатботове към проверими педагогически практики.

Предистория: визията на МОН от януари 2026 г.

На 27 януари 2026 г. МОН публикува „Визия за въвеждане и използване на изкуствения интелект в българското училищно образование“. Нейната логика е да се учи едновременно за ИИ — какво представлява технологията, какви са ограниченията и рисковете ѝ — и чрез ИИ — как може да подпомага ученето и преподаването, без да замества човешкото мислене.

Промени в държавните образователни стандарти

Между 25 март и 24 април 2026 г. е проведено обществено обсъждане на проект за изменение на Наредба № 5 от 2015 г. за общообразователната подготовка. В мотивите се предвижда ИИ грамотността да бъде включена в очакваните резултати по образователни етапи, с акцент върху критично, контролирано и етично взаимодействие с технологиите.

Кое е потвърдено и какво още предстои?

Новата програма различна ли е от действащите обучения?

Да, трябва да се прави ясно разграничение. През 2026 г. вече съществува Национална програма „Квалификация на педагогическите специалисти“, а в официалния регистър на МОН се вписват одобрени квалификационни програми. Новият проект за обучение по ИИ не бива автоматично да се отъждествява с тях. За бъдещата инициатива са необходими отделни правила за обхват, организатори, финансиране и участие.

Какво вероятно ще включва обучението на учителите?

Следващите шест направления са експертна прогноза на „Креативност“, основана на публикуваните цели на МОН и практиката в квалификацията на педагогически специалисти. Те не представляват официален списък с модули на бъдещата програма.

• Основи на изкуствения интелект. Разбиране на генеративните модели, техните възможности, ограничения и типични фактически грешки.
• Формулиране на задачи към ИИ. Работа с контекст, ясни инструкции, ограничения, критерии за качество и проверки на резултата.
• ИИ в педагогическото планиране. Подготовка на уроци, диференцирани задачи, рубрики и обратна връзка със запазена професионална преценка.
• ИИ грамотност на учениците. Критическо мислене, оценка на източници, отговорно взаимодействие и разбиране на риска от автоматично делегиране на мисленето.
• Етична и безопасна употреба. Защита на лични данни, възрастово подходящи инструменти, прозрачност и справедливост.
• Оценяване и проверка. Различаване на самостоятелната ученическа работа от автоматично генериран продукт; оценяване на процеса, а не само на крайния текст.

Практическа отправна точка са и официалните „Насоки за използване на изкуствен интелект в образователната система“, публикувани от МОН още през февруари 2024 г.

Как училищата могат да започнат подготовката още сега?

Първият въпрос не е коя платформа да избере училището. По-важно е да се определи за коя учебна цел, при какви ограничения и с чия експертна проверка ще се използва изкуственият интелект.

Пет практични стъпки за педагогическия екип

1. Опишете реалните случаи на употреба. Например план на урок, варианти на задачи, рубрика за оценяване или проект на административен документ.
2. Определете границите на данните. Не въвеждайте идентифициращи данни за ученици, оценки, здравна или семейна информация в неразрешени външни инструменти.
3. Формулирайте една измерима цел. Например по-качествена обратна връзка или повече време за индивидуална подкрепа.
4. Проверете резултата. Сравнявайте генерираните предложения с учебната програма, първоизточници и професионална педагогическа преценка.
5. Създайте училищен протокол. Опишете кой възлага, кой проверява, какви данни могат да се използват и кога предложението на ИИ трябва да бъде отхвърлено.

Практически пример: история в VII клас

Учител иска да подготви упражнение за сравняване на два исторически извора. Вместо общата заявка „Направи ми урок“, той използва модела на „Креативност“ Разбери → Задай → Създай → Провери → Подобри.

Това не е официален модул на МОН, а пример за професионален работен процес, който училищният екип може да приложи още сега. Изкуственият интелект генерира предложения; учителят носи отговорността за избора и качеството на педагогическото решение.

Как да следим развитието на програмата?

Най-надеждните отправни точки са официалният сайт на МОН, Порталът за обществени консултации, регистърът на квалификационните програми и официалните документи за финансиране. Съобщение за разработен проект не е достатъчно основание да се обещават конкретни дати, такси или кредити.

„Креативност“ ще актуализира анализа при обнародване на окончателни изменения, публикуване на националната рамка или официално съобщение за стартиране на обучението. Датата на последната редакционна проверка е видима в началото на публикацията.

Често задавани въпроси