- Изберете герой: От падащото меню изберете главния герой на вашата приказка.
- Изберете място: Определете къде ще се развива действието на историята.
- Изберете Герой 2: Ако искате да има конфликт в приказката, изберете злодей от съответното меню.
- Изберете тип приказка: От падащото меню изберете желания тип на приказката (например забавна, поучителна и т.н.).
- Въведете допълнителен текст: Ако имате специфични идеи или елементи, които искате да включите, напишете ги в полето за текст.
- Генерирайте приказката: Натиснете бутона за генериране, за да създадете вашата уникална коледна приказка.
Създай своя коледна приказка
Избери опции от падащите менюта и натисни бутона
Опции
Герой:
Герой 2:
Място:
Тип приказка:
Въведете вашата идея за приказка:
Резултат
Тук ще се появи вашият Prompt/Запитван към ИИ/ за приказка. Копирайте запитването и го използвайте в Bing.com или го запишете като коментар.
Приключения на Снежко и Анджи на планината
Снежен човек
Живял еднъж един снежен човек на име Снежко. Той живеел на върха на планината, където никой друг не можел да живее. Снежко бил много самотен и тъжен, защото никой не можел да го види или да му говори. Един ден, когато Снежко бил на разходка, той срещна снежен ангел на име Анджи. Анджи била много красива и мила. Тя била на разходка, за да изследва планината. Когато Снежко я видял, той бил много щастлив, защото никога не бил срещал друг снежен герой. Снежко и Анджи започнали да се разговарят и да се забавляват заедно. Те се качили на върха на планината и видяли красива гледка. Но тогава те забелязали, че има много опасности на планината. Те се опитаха да се измъкнат от тези опасности, но това беше много трудно. След много усилия, те успяха да се измъкнат от опасностите и да се върнат в безопасност. Снежко и Анджи бяха много щастливи, защото успяха да преживеят тези приключения заедно. Те се завърнаха на върха на планината и се насладиха на красивата гледка. И така, Снежко и Анджи станаха най-добри приятели и продължиха да се забавляват заедно на планината.
Здравейте! Благодаря за този генератор на промптове! Чудесно решение!
Ето моят промпт:
Създай коледна приказка за снежинка, на място гора. Като добавиш и допълнителен герой снежен ангел. Нека приказката бъде поучителна. Приказа за добрите дела, подходяща за 6-годишни деца
Ето и приказката. Има повторения и неща, които да се изчистят, но като я копирам на ИИ и му дам да я поправи и да премахне или промени нещо, става супер.
Беше студена и снежна зима. В една голяма гора живееха много животни, които се подготвяха за Коледа. Те събираха храна, украсяваха дърветата и пееха коледни песни. Всички бяха щастливи и развеселени, освен една малка снежинка. Тя се чувстваше самотна и незабелязана. Тя искаше да има приятели и да се забавлява с тях.
Един ден, тя реши да слезе от облака и да посети гората. Тя се надяваше да намери някого, който да я обича и да я приеме. Тя падна на една ела, която беше украсена с цветни гирлянди и светещи звезди. Тя се почувства красива и специална. Тя видя, че на върха на елата имаше една голяма златна звезда, която блестеше най-ярко от всички. Тя помисли, че ако стигне до нея, ще бъде щастлива и ще има всичко, което иска.
Тя започна да се катери по клоните на елата, като се избягваше от другите снежинки, които се залепваха за нея. Тя ги смяташе за досадни и неважни. Тя мислеше, че тя е по-добра и по-красива от тях. Тя не искаше да сподели своята мечта с никого. Тя искаше само да стигне до звездата.
Но колкото повече се приближаваше, толкова повече се усещаше тежка и уморена. Тя не разбираше защо. Тя не знаеше, че когато снежинките се отделят от другите, те губят своята лекота и блестота. Те стават по-тъмни и по-тежки. Те загубват своята красота и смисъл.
Когато тя стигна до последния клон, тя видя, че звездата беше много по-далече отколкото си мислеше. Тя беше на височина, която тя не можеше да достигне. Тя се почувства разочарована и огорчена. Тя се запита, защо се мъчи толкова много, когато нямаше никого, който да я цени и да я обича. Тя се почувства още по-самотна и незабелязана.
В този момент, тя чу един нежен и приятен глас, който й каза:
• Здравей, малка снежинко. Как си?
Тя се обърна и видя един снежен ангел, който летеше над нея. Той беше бял и светъл, като снега. Той имаше красиви крила и усмихнато лице. Той изглеждаше щастлив и дружелюбен.
• Здравей, снежен ангеле. Аз съм добре, мисля. – отговори тя, като се стараеше да скрие своята тъга.
• Не ме лъжи, малка снежинко. Аз виждам, че си тъжна и самотна. Защо си тук? Защо искаш да стигнеш до звездата? – попита той с любопитство.
• Аз искам да стигна до звездата, защото тя е най-красивата и най-специалната. Аз мисля, че ако я докосна, ще бъда щастлива и ще имам всичко, което искам. – обясни тя.
• А какво искаш, малка снежинко? Какво ти липсва? – попита той.
• Аз искам да имам приятели и да се забавлявам с тях. Аз искам да бъда обичана и приета. Аз искам да бъда забелязана и ценена. – изповяда тя.
• А знаеш ли, че това не можеш да го намериш в звездата? Знаеш ли, че това можеш да го намериш само в себе си и в другите снежинки? – каза той.
• Как така? – учуди се тя.
• Защото звездата е само един символ. Тя не може да ти даде нищо, което вече нямаш. Тя не може да те направи по-щастлива или по-специална. Тя е просто една светеща точка на небето. А ти си много повече от това. Ти си една уникална и неповторима снежинка. Ти си една част от чудото на зимата. Ти си една част от живота на гората. Ти си една част от семейството на снежинките. Ти имаш много да дадеш и да получиш от тях. Ти имаш много да се научиш и да се забавляваш с тях. Ти имаш много да обичаш и да бъдеш обичана от тях. Ти имаш много да бъдеш забелязана и ценена от тях. – каза той.
• Наистина ли? – попита тя с надежда.
• Да, наистина. Аз съм тук, за да ти покажа. Аз съм тук, за да ти помогна. Аз съм тук, за да ти бъда приятел. Аз съм тук, за да те обичам и да те приема. Аз съм тук, за да те забележа и да те ценя. Аз съм тук, за да ти кажа, че ти си прекрасна такава, каквато си!
Тя го погледна и се почувства сгряна и развълнувана. Тя видя, че той е истински приятел, който се грижи за нея. Тя видя, че той е прав. Тя не трябваше да търси щастието в звездата, а в себе си и в другите снежинки. Тя осъзна, че тя е важна и ценна, както и всички останали. Тя осъзна, че тя има много да даде и да получи от тях. Тя осъзна, че тя е част от едно голямо и красиво семейство.
Тя му се усмихна и му каза:
• Благодаря ти, снежен ангеле. Благодаря ти, че дойде. Благодаря ти, че ми помогна. Благодаря ти, че ми беше приятел. Благодаря ти, че ме обичаш и ме приемаш. Благодаря ти, че ме забелязваш и ме цениш. Благодаря ти, че ми каза, че аз съм …
• Какво си ти, малка снежинко? – попита той.
• Аз съм … аз съм … аз съм щастлива! – извика тя с радост.
Тогава тя почувства, че се променя. Тя почувства, че се освобождава. Тя почувства, че се възвръща към своята лекота и блестота. Тя почувства, че се връща към своята красота и смисъл. Тя почувства, че се връща към своята същност.
Тя се отлепи от клончето и започна да лети. Тя летеше сред другите снежинки, които я приветстваха и я поздравяваха. Тя летеше сред животните, които я хвалеха и я благодареха. Тя летеше сред дърветата, които я обгръщаха и я защитаваха. Тя летеше сред звездите, които я светеха и я водеха.
Тя летеше със снежния ангел, който я държеше за ръка. Той я гледаше с любов и гордост. Той я гледаше като своя приятел. Той я гледаше като своя снежинка.
Тя беше щастлива. Тя беше специална. Тя беше снежинка.
Край.