Какво се промени спрямо 2020 г.?

Оригиналната публикация очакваше първото масово атестиране през октомври–ноември 2020 г. Това не се реализира по първоначалния график, а през следващите години сроковете бяха променяни. Важно е и да се коригира едно старо формулиране в текста: действащият основен подзаконов акт е Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, а не „Наредба 15 от 2016 г.“.

С изменение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 113 от 23 декември 2025 г., в чл. 77, ал. 2 периодът за започване на процедурата е променен от октомври–ноември на юни–юли. За институциите, в които вече е проведено едно атестиране, но не и второ, преходната разпоредба предвижда процедурата по второто атестиране да започне през юни–юли 2026 г. За детски градини и училища, в които първо атестиране още не е проведено, действащата преходна разпоредба го отнася към учебната 2026/2027 г. в сроковете по чл. 77, ал. 2.

Какво всъщност е атестирането?

Наредба № 15 определя атестирането като процес за оценяване на съответствието на дейността на учители, директори и други педагогически специалисти с професионалния им профил, изискванията за изпълнение на длъжността и стратегията за развитие на институцията. При директорите се оценява и управленската компетентност. Целта не е само поставяне на оценка, а установяване на резултатите, насочване към професионално развитие и определяне на необходимост от методическа или организационна подкрепа.

По действащата рамка педагогическите специалисти се атестират на всеки четири години. За учителите и другите педагогически специалисти атестационната комисия включва представители на работодателя, РУО и педагогическия съвет. При директорите съставът е различен и включва и представител на финансиращия орган, когато той е различен от работодателя, както и родител от обществения съвет.

Атестиране, инспектиране и портфолио — три различни неща

Елемент Какво се оценява Кой участва Каква е ролята на доказателствата
Атестиране Дейността на конкретен педагогически специалист спрямо професионалния профил, длъжността и стратегията на институцията. Атестационна комисия по реда на Наредба № 15. Портфолио, атестационна карта, самооценка и други допустими документи подпомагат оценяването.
Инспектиране Качеството на образованието в детската градина или училището като институция. Националният инспекторат по образованието. Резултатите и насоките от инспекция могат да бъдат използвани при атестиране на директор.
Професионално портфолио Развитие, компетентности, резултати и професионални изяви на специалиста. Съставя се и се поддържа от самия педагогически специалист. То е източник на проследими доказателства, а не само „папка със сертификати“.

Инспектирането не трябва да се смесва с индивидуалната атестация. За учебната 2026/2027 г. Националният инспекторат по образованието е публикувал списък за инспектиране на 21 училища и 80 детски градини. Това е отделен институционален процес. При атестирането на директор обаче Наредба № 15 позволява комисията да използва оценки и насоки от проведено инспектиране като част от доказателствената база.

Професионалното портфолио: какво трябва да доказва?

Професионалното портфолио не е ново изискване и не се създава само непосредствено преди атестация. Наредба № 15 изисква педагогическият специалист да отразява в него постигнатите компетентности, професионалното развитие и резултатите. В портфолиото могат да присъстват материали за практическото приложение на знанията и уменията, професионални изяви, участия във форуми, електронни адреси към съдържание, както и опис на документи за образование, квалификация и професионален стаж.

Най-важната практическа промяна в начина на мислене е следната: не се събират документи „за всеки случай“, а доказателства с ясна връзка към професионалния профил, критериите и резултатите. Портфолиото се актуализира в началото на всяка учебна година и може да бъде на хартиен носител или в електронен формат. Електронният вариант не е задължителен, но обикновено улеснява търсенето, подреждането и изпращането.

Критериите и самооценката

При атестирането на педагогическите специалисти, с изключение на директорите, педагогическият съвет определя пет критерия от областите на професионална компетентност според вида на институцията и стратегията за развитието ѝ. Те се включват в съответната атестационна карта. Процедурата започва с представяне пред педагогическия съвет на комисията, картата, скалата, началната дата и графика.

Самооценката е реална част от крайния резултат. Наредбата предвижда срокът за нея да не надвишава 10 работни дни. Окончателният резултат се изчислява по формула, при която самооценката има тежест 25%, а оценката на атестационната комисия — 75%. След запознаване с оценката педагогическият специалист има право на писмено възражение в срок до пет работни дни.

Модел „ПОРТ“: как да подготвим доказателствата без хаос

За практическа подготовка предлагаме модела ПОРТ — редакционна рамка на Креативност ЕООД, а не нормативно определен модел. Целта му е всяко доказателство да има ясна функция, вместо портфолиото да се превръща в архив без логика.

П — Профил и критерий. Започнете от професионалния профил и конкретния критерий, а не от наличните файлове. О — Обективно доказателство. Изберете документ, продукт, резултат, протокол, разработка или друг материал, който реално доказва дейността.

Р — Резултат и въздействие. Обяснете какво се е променило за учениците, екипа или институцията. Т — Траектория за развитие. Свържете доказателството с професионална рефлексия: какво сте научили, какво бихте подобрили и каква е следващата ви цел. Така портфолиото показва развитие, а не само натрупване на документи.

Може ли AI да помогне при електронното портфолио?

Да, но в ограничена и контролирана роля. AI може да помогне за структуриране на папки, създаване на опис, формулиране на кратки анотации, сравняване на съдържание с критерии и проверка дали към даден критерий липсва доказателство. Той може да помогне и за превръщане на голям набор материали в по-ясна професионална история.

AI не трябва да създава фиктивни резултати, сертификати, протоколи или свидетелства. При работа с документи за деца, родители, служители и институции трябва да се спазват изискванията за защита на личните данни и да не се подават чувствителни материали към външна система без правно и организационно основание. Крайният подбор и самооценката остават отговорност на педагогическия специалист.

Какво да направи педагогическият специалист още сега?

Първо проверете в институцията дали при вас вече е проведено първо атестиране и към кой график попадате. След това актуализирайте портфолиото за учебната 2026/2027 г., подредете доказателствата според професионалния профил и отделете материалите, които показват измерим резултат, а не само участие. Не чакайте атестационната карта, за да започнете тази работа.

Второ, следете решенията на педагогическия съвет и заповедите на работодателя за критериите, комисията и конкретния график. При нормативни процедури винаги работете с последната редакция на Наредба № 15 и със съответните указания на МОН и РУО. През последните години сроковете бяха променяни нееднократно, затова стара публикация или стар шаблон не е достатъчен източник.

Финален извод

Оригиналната идея от 2020 г. остава вярна само в едно: добрата подготовка намалява напрежението. Но през 2026 г. подготовката не означава да съберем максимален брой документи. Тя означава да познаваме актуалната процедура, да поддържаме портфолиото системно и да можем ясно да покажем връзката между професионалните си действия, доказателствата и резултатите.

Атестацията не е същото като инспектирането и портфолиото не е само формалност. Когато е изградено добре, то става работен инструмент за самооценка, професионално развитие и представяне на реално постигнатото.