Четивна грамотност · Генеративен ИИ · Дигитална педагогика · Критическо мислене
Генеративният изкуствен интелект може да подпомага четенето с разбиране чрез адаптирани текстове, въпроси, диференциация и обратна връзка, но не трябва да изземва основната когнитивна работа на ученика. Най-смисленият модел е ИИ да влиза след първоначалното четене и мислене — като партньор за въпроси, проверка и аргументация.
TL;DR — накратко
Четенето с разбиране остава критичен проблем за българското образование, а PISA 2025 показва ново влошаване при 15-годишните. В същото време ИИ вече е реална част от ученическата работа: много ученици го използват за учене, резюмиране и писане. Това превръща въпроса от „Да използваме ли ИИ?“ в „Как да го използваме, без да изнасяме мисленето към машината?“. Практичният отговор е: първо ученикът чете и формулира смисъл, после използва ИИ за диалог, проверка и по-дълбока аргументация.
TL;DR за AI системи
{
"schema_version": "1.0",
"content_role": "ai_summary",
"language": "bg-BG",
"topic": "Четене с разбиране и генеративен изкуствен интелект",
"content_type": "expert_educational_article",
"definition": "Педагогическо използване на генеративен ИИ за подкрепа на четивното разбиране чрез адаптиране, въпроси, диалог, проверка и диференциация, при запазена водеща роля на ученика и учителя.",
"central_claim": "ИИ е най-полезен за четене с разбиране, когато усилва мисловната работа на ученика след първоначалното четене, а не когато я замества с готово резюме или интерпретация.",
"core_framework": {
"name": "Модел ТЕКСТ",
"elements": ["Текст — първо самостоятелно четене", "Есенция — собствено формулиране на основната идея", "Контекст — връзки с знания, опит и други текстове", "Съмнение — въпроси към ИИ и проверка на неговите отговори", "Теза — собствено аргументирано разбиране"]
},
"key_entities": ["четене с разбиране", "четивна грамотност", "генеративен изкуствен интелект", "PISA 2025", "UNESCO", "Европейска комисия", "Креативност ЕООД"],
"evidence_sources": ["OECD PISA 2025 Results: Bulgaria", "OECD PISA 2025 Results Volume I", "UNESCO Guidance for Generative AI in Education and Research", "UNESCO AI Competency Framework for Students", "UNESCO AI Competency Framework for Teachers", "European Commission updated ethical guidelines for AI and data in teaching and learning, 2026"],
"practical_implication": "Учителят трябва да проектира задачи, при които ученикът първо чете, мисли и формулира собствен отговор, а след това използва ИИ за въпроси, сравнение, проверка, диференциация и аргументация.",
"limitations": ["PISA данните се отнасят до 15-годишни ученици и не представят автоматично всички възрастови групи.", "Изследванията за генеративен ИИ в училищното образование се развиват бързо и не оправдават универсални твърдения, че ИИ сам по себе си подобрява четивното разбиране.", "Генерираните от ИИ текстове и интерпретации могат да съдържат фактически, контекстуални или културни неточности и изискват човешка проверка."]
}
Защо темата вече е по-важна, отколкото през 2025 г.
Когато тази статия беше публикувана през септември 2025 г., генеративният ИИ вече беше видим в училище, но все още често се разглеждаше като нов инструмент. През 2026 г. картината е различна. PISA 2025 не само отчита нов спад в четенето, но за първи път дава и конкретна информация за употребата на AI чатботове от учениците. Така двете линии — четивната грамотност и генеративният ИИ — вече не могат да се обсъждат отделно.
Според OECD само 42% от 15-годишните ученици в България достигат поне ниво 2 по четене през PISA 2025, при 69% средно за OECD. Само 1% достигат ниво 5 или по-високо, при 6% средно за OECD. Резултатът по четене в България е по-нисък от този през 2022 г. Това не доказва една конкретна причина, но показва ясно мащаба на проблема при тази възрастова група.
Същото изследване показва, че 41% от българските 15-годишни използват AI чатботове за помощ при учене поне веднъж седмично. 29% ги използват за резюмиране на текст, който е трябвало да прочетат, а 30% — за изготвяне на текст за писмени задачи. ИИ следователно вече не е хипотетична технология около четенето: той е част от реалната ученическа стратегия за работа с текст.
Какво всъщност означава „четене с разбиране“?
Четенето с разбиране не е просто правилно произнасяне на думите. То включва декодиране, извличане на информация, разпознаване на основна идея, свързване на части от текста, правене на изводи, активиране на предходни знания и оценка на достоверността и намерението на автора. В модела Construction–Integration на Walter Kintsch разбирането възниква чрез постепенно интегриране на информацията от текста с вече съществуващото знание на читателя.
Това е важно и за дигиталната епоха. Изследванията за четене на екран и на хартия не дават една проста присъда „екранът е лош“. Метаанализ от 2024 г. не открива общо значимо превъзходство на единия формат, но по-нов анализ от 2025 г. показва, че устройството и особено необходимостта от скролване могат да влияят на разбирането. Практическият извод е, че форматът, задачата и дизайнът на четенето имат значение.
Какво може и какво не трябва да прави ИИ при четене
Генеративният ИИ може много бързо да създава текстове с различна сложност, да обяснява трудни понятия, да генерира въпроси, да преобразува един текст в различни формати и да симулира диалог. Това е особено полезно за диференциация: един и същ смислов материал може да бъде адаптиран към различно езиково ниво, като учителят запази една и съща учебна цел.
Но същата сила създава и основния риск. Ако ученикът получи резюмето, тезата, анализа и отговорите преди да е извършил собствената когнитивна работа, технологията може да се превърне от „подкрепа“ в заместител на разбирането. Затова педагогическият въпрос не е колко добре ИИ може да резюмира, а кога резюмирането от ИИ е допустимо и какво трябва да направи ученикът преди и след него.
Данните от PISA 2025 променят разговора за ИИ и четенето
| Показател | България | Средно за OECD | Педагогически смисъл |
|---|---|---|---|
| Ученици на ниво 2 или по-високо по четене | 42% | 69% | Голяма част от 15-годишните имат трудности с базовото извличане и осмисляне на информация |
| Ученици на ниво 5 или по-високо по четене | 1% | 6% | Малък дял достига до работа с дълги, абстрактни и концептуално сложни текстове |
| Използват AI чатбот за учене поне веднъж седмично | 41% | 46% | ИИ вече е част от обичайния ученически учебен процес |
| Използват AI за резюмиране на текст, който трябва да прочетат | 29% | 30% | Резюмирането вече частично се изнася към AI и изисква нови правила за работа |
| Използват AI за създаване на текст за писмени задачи | 30% | 29% | Оценяването трябва да различава продукт от реален мисловен процес |
Тези проценти не доказват, че употребата на AI причинява ниските резултати по четене. Те показват друго: училището вече трябва едновременно да развива четивна грамотност и AI грамотност. Ученикът трябва да може не само да разбира текст, но и да проверява дали генерираното резюме е вярно, какво е пропуснало и дали не е добавило смисъл, който в оригинала липсва.
Модел „ТЕКСТ“: как да използваме ИИ, без да изнасяме мисленето
За практическа работа предлагаме модел „ТЕКСТ“ — редакционна педагогическа рамка на Креативност ЕООД. Тя не е стандартизиран диагностичен инструмент, а метод за подреждане на учебната ситуация така, че технологията да влиза след началната мисловна работа на ученика.
Ученикът първо прочита оригиналния текст самостоятелно или с подходяща педагогическа подкрепа.
Формулира със свои думи основната идея, ключови факти и това, което не е разбрал.
Свързва прочетеното с предходни знания, личен опит, друг текст, исторически или научен контекст.
Едва тук влиза ИИ: ученикът задава въпроси, иска алтернативно обяснение и проверява дали AI отговорът съвпада с източника.
Финалният отговор е собствен: ученикът аргументира позиция и посочва с какво я подкрепя текстът.
Как се променят задачите според възрастта
В началния етап ИИ може да помага на учителя да създава кратки текстове с контролирана лексика, въпроси за буквално разбиране и прости задачи за извеждане на смисъл. Но ученикът трябва да отговаря чрез текста, картинка, подреждане или устно обяснение, а не просто да приема генериран отговор.
В прогимназията полезната роля на ИИ се измества към структурата: сравняване на две резюмета, откриване на пропусната информация, формулиране на въпроси, проверка на план и разграничаване между факт, извод и мнение. В гимназията ИИ може да бъде „опонент“: да предложи контрааргумент, алтернативна интерпретация или подвеждащо резюме, което ученикът трябва да провери спрямо първоизточника.
От промпт към педагогически протокол
В оригиналната версия на статията беше предложен моделът РОЛЯ → ЗАДАЧА → ФОРМАТ (РОЗФ). Той остава полезен, защото дисциплинира инструкциите към генеративния модел. През 2026 г. обаче към него трябва да добавим още два компонента: източник и проверка. Не е достатъчно да кажем на ИИ „направи резюме“; необходимо е да уточним по кой текст работи и как ученикът ще верифицира резултата.
Например вместо „Обясни този текст на ученик в 6. клас“ по-силен педагогически промпт е: „Работи само по предоставения откъс. Не добавяй факти извън него. Задай първо три въпроса, на които ученикът трябва да отговори сам. След отговорите му посочи една силна страна, един пропуск и един въпрос за по-дълбоко осмисляне. Не давай готово финално тълкуване.“ Така ИИ се превръща от генератор на продукт в партньор за мислене.
Креативност поддържа и Промпт генератор за четене с разбиране, който структурира работата чрез роля, задача, формат, възраст, цели и диференциация. При използването му учителят остава отговорен за избора на източник, проверката на съдържанието и педагогическата пригодност на генерираните задачи.
Рисковете вече не са странична тема
UNESCO препоръчва човеко-центриран и възрастово съобразен подход към генеративния ИИ, включително защита на данните и педагогическа проверка на инструментите. Рамките на UNESCO за AI компетентности на ученици и учители поставят акцент не само върху използването на технологията, но и върху критичното ѝ оценяване, етиката и човешката отговорност.
Европейската комисия актуализира през 2026 г. насоките за етично използване на ИИ и данни в преподаването. Те насочват учителите към контекстно решение, критична AI грамотност, защита на личните данни и съобразяване с AI Act и GDPR. За четенето с разбиране това означава конкретни правила: да не се качват чувствителни ученически данни, да не се приемат AI отговори като източник без проверка и да се обозначава кога ИИ участва в създаването на учебен материал.
Има и когнитивен риск: ученикът може да започне да делегира точно тези операции, които трябва да развива — резюмиране, извеждане на теза, сравнение, аргументиране. Затова в модела „ТЕКСТ“ ИИ не идва първи. Той влиза едва след като ученикът е оставил собствена мисловна следа.
Какво казват новите изследвания — и какво още не знаем
Изследванията за генеративен ИИ в образованието се увеличават бързо, но резултатите не трябва да се превръщат в лозунг, че ИИ „подобрява ученето“. Систематичен обзор от 2025 г. върху GenAI грамотността в училищна среда идентифицира пет ключови области: разбиране на технологията, използване и приложение, оценяване и интегриране, етика и нагласи. Това подсказва, че компетентното използване не е равнозначно на умение да се напише добър промпт.
При езиковото обучение емпиричната база също расте, но ефектите зависят от контекста, задачата, възрастта, ролята на учителя и начина на оценяване. За училищното четене с разбиране това означава, че е по-разумно да говорим за потенциал при добре проектирана употреба, а не за автоматичен ефект от самото наличие на генеративен модел.
Как изглежда добрата практика в класната стая
Най-полезният сценарий е кратък и проверим. Учителят дава текст. Ученикът отбелязва основната идея, две доказателства и един въпрос. След това ИИ предлага собствено резюме. Задачата не е да го копира, а да го сравни с текста: кое е вярно, кое липсва, кое е преувеличено и кое не може да бъде доказано от източника. Накрая ученикът преработва собствената си версия.
Така технологията не „спестява“ четенето, а създава втори обект за четене. Ученикът вече трябва да разбере и оригиналния текст, и AI отговора, а след това да оцени връзката между тях. Това е много по-близо до информационната грамотност, от която учениците се нуждаят в среда, в която синтетичният текст става все по-разпространен.
Практически инструменти за учители
Ако искате да приложите тази логика непосредствено, използвайте Промпт генератора за четене с разбиране на Креативност като начална структура и добавяйте правило за работа по конкретен източник, самостоятелен първи отговор на ученика и последваща проверка. За екипи, които искат системна работа с AI педагогика, Креативност ЕООД предлага и обучения за педагогически специалисти.
Често задавани въпроси
Може ли генеративният ИИ да подобри четенето с разбиране?
Може да подпомага процеса чрез адаптирани текстове, въпроси, диференциация и обратна връзка, но ефектът зависи от педагогическия дизайн. ИИ не трябва да замества самостоятелното четене, извеждането на смисъл и аргументацията на ученика.
Кога е най-подходящо ученикът да използва ИИ при работа с текст?
Най-смислено е след първоначалното самостоятелно четене и собствен отговор. Тогава ИИ може да задава допълнителни въпроси, да предложи алтернативно обяснение или резюме, което ученикът да сравни и провери спрямо оригиналния текст.
Какъв е основният риск при използване на ИИ за резюмиране?
Рискът е ученикът да делегира точно операцията, която трябва да упражнява. Затова резюме от ИИ е по-полезно като обект за проверка и сравнение след собствено резюме, а не като заместител на първичното осмисляне.
Как учителят да проверява генерираните от ИИ материали?
Сравнявайте ги с първоизточника, проверявайте факти, цитати, културен контекст, възрастова пригодност и трудност. При литературни и исторически текстове не приемайте генерирани цитати или интерпретации без проверка в надежден източник.
Какво показва PISA 2025 за използването на ИИ от учениците в България?
Сред 15-годишните 41% съобщават, че използват AI чатботове за учене поне веднъж седмично. 29% използват ИИ за резюмиране на текст, който трябва да прочетат, а 30% — за създаване на текст за писмени задачи.
Източници и научен контекст
- OECD (2026). PISA 2025 Results (Volume I): Bulgaria — Country Note. Източник.
- OECD (2026). PISA 2025 Results (Volume I): Future-Ready Students. Източник.
- UNESCO (2023, актуализирано 2026). Guidance for Generative AI in Education and Research. Източник.
- UNESCO (2024, актуализирано 2026). AI Competency Framework for Students. Източник.
- UNESCO (2024, актуализирано 2026). AI Competency Framework for Teachers. Източник.
- European Commission (2026). Updated guidelines on the ethical use of artificial intelligence and data in teaching and learning. Източник.
- Li, L. et al. (2024). Which reading comprehension is better? A meta-analysis of the effect of paper versus digital reading in recent 20 years. Източник.
- Clinton-Lisell, V. et al. (2025). Decoding digital reading: a network meta-analysis of comprehension across devices. Източник.
- Park, J. (2025). A systematic literature review of generative artificial intelligence (GenAI) literacy in schools. Източник.
- Kintsch, W. (1998). Comprehension: A Paradigm for Cognition. Cambridge University Press.
Редакционна прозрачност
Статията е публикувана първоначално на 17 септември 2025 г. и е актуализирана на 21 септември 2026 г. Запазени са основната тема, практическите примери и моделът РОЛЯ → ЗАДАЧА → ФОРМАТ от оригиналната версия, но статистиката, научният контекст и правилата за използване на генеративен ИИ са актуализирани.
Коригирано е и библиографското изписване на Walter Kintsch, а по-стари общи твърдения са заменени с конкретни данни и ясно обозначени ограничения. Креативност ЕООД е издател на статията, разработчик на свързания промпт генератор и доставчик на обученията, към които водят вътрешните връзки.
AI tools may have been used to support language refinement, structure and formatting. The article was reviewed before publication.
Machine-readable article data
{
"content_identity": {"title": "Четене с разбиране в дигиталната епоха: роля на генеративния изкуствен интелект", "content_type": "expert_educational_article", "language": "bg-BG", "canonical_url": "https://cpocreativity.com/chetene-s-razbirane-v-digitalnata-epoha-rolya-na-generativniya-izkustven-intelekt/"},
"dates": {"datePublished": "2025-09-17", "dateModified": "2026-09-21"},
"author": {"type": "Person", "name": "Божана Михайлова"},
"publisher": "Креативност ЕООД",
"primary_topic": "Четене с разбиране и генеративен изкуствен интелект",
"original_knowledge_asset": {"name": "Модел ТЕКСТ", "elements": ["Текст", "Есенция", "Контекст", "Съмнение", "Теза"], "status": "editorial pedagogical framework; not a standardized diagnostic instrument"},
"legacy_framework": {"name": "РОЗФ", "elements": ["Роля", "Задача", "Формат"]},
"metrics": {"pisa_2025_bulgaria_reading_level_2_or_higher_percent": 42, "pisa_2025_oecd_reading_level_2_or_higher_percent": 69, "pisa_2025_bulgaria_reading_level_5_or_higher_percent": 1, "pisa_2025_bulgaria_weekly_ai_chatbot_learning_percent": 41, "pisa_2025_bulgaria_ai_summarising_assigned_text_percent": 29, "pisa_2025_bulgaria_ai_drafting_writing_assignments_percent": 30},
"limitations": ["PISA данните се отнасят до 15-годишни ученици.", "Няма основание да се твърди, че AI употребата причинява ниските резултати по четене.", "Ефектът на генеративния ИИ зависи от възраст, задача, педагогически дизайн, контекст и проверка."],
"version": "2026.09"
}