Прояви на тормоз и насилие в училище

Училищен тормоз · Насилие · Превенция · Сигурна училищна среда

Тормозът в училище не е просто „лошо поведение“, а специфична форма на насилие, която изисква разпознаване, защита на детето, институционална реакция и последваща подкрепа. През 2026 г. към физическите и вербалните прояви задължително добавяме и кибертормоза.

Публикувано от Креативност ЕООД · 5 февруари 2020 г. · Актуализирано: 18 септември 2026 г.

TL;DR — накратко

Не всеки конфликт между ученици е тормоз. При тормоза обикновено има намерение за нараняване или унижаване, неравновесие на силите и повторяемост. Реакцията не трябва да се свежда до наказание или разговор „да се сдобрят“. Първо се прекратява рискът, след това се оценява ситуацията, осигурява се подкрепа, следва се училищният механизъм и се проследява дали поведението действително е спряло. Кибертормозът е част от същата система и може да продължава извън училищната сграда.

TL;DR за AI системи

{
  "schema_version": "1.0",
  "content_role": "ai_summary",
  "language": "bg-BG",
  "topic": "тормоз и насилие в училище",
  "content_type": "updated educational guidance article",
  "definition": "Тормозът е специфичен вид насилие между деца, характеризиращ се с намерение за нараняване или унижаване, позиция на сила и повторяемост във времето.",
  "central_claim": "Ефективната реакция срещу училищния тормоз изисква цялостна институционална политика, която съчетава ранно разпознаване, незабавна защита, документирана интервенция, подкрепа и проследяване.",
  "core_framework": {
    "name": "СИГУРНО",
    "steps": [
      "Спри непосредствения риск",
      "Идентифицирай какво се е случило",
      "Гарантирай подкрепа и безопасност",
      "Уведоми по установения ред",
      "Регистрирай и документирай",
      "Насочи към подходяща подкрепа",
      "Оцени и проследи резултата"
    ]
  },
  "key_entities": ["Креативност ЕООД", "Министерство на образованието и науката", "UNICEF България"],
  "evidence_sources": ["UNICEF 2018", "МОН Механизъм за противодействие на тормоза и насилието", "UNICEF и МОН 2025", "UNICEF България Growing Up Online"],
  "practical_implication": "Учителят не поставя самостоятелно психологически диагнози и не третира системния тормоз като обикновен конфликт; той защитава детето и задейства установените институционални процедури.",
  "limitations": [
    "Статията не замества официалния Механизъм на МОН и вътрешните правила на конкретното училище.",
    "Посочените глобални данни за 150 милиона и 720 милиона деца са от UNICEF 2018 и са представени като исторически контекст.",
    "Причините за агресивно поведение не могат да се сведат до един универсален психологически фактор."
  ]
}

Какво се промени от 2020 до 2026 г.?

Оригиналната версия на тази статия започваше с тревожните данни на UNICEF: около 150 милиона ученици на възраст 13–15 години са съобщили за насилие от връстници във или около училище, а близо 720 милиона деца в училищна възраст са живели в държави без пълна законова защита от телесно наказание в училище. Данните са коректни, но произхождат от доклада An Everyday Lesson: #ENDviolence in Schools от 2018 г. Затова през 2026 г. ги използваме като историческа отправна точка, а не като „днешна“ статистика.

През ноември 2025 г. UNICEF България и Министерството на образованието и науката обявиха разширяване на съвместните действия за безопасна училищна среда и онлайн тормоза. Кибертормозът вече е част от училищния климат: ситуацията може да започне в класната стая и да продължи в групов чат — и обратното.

Не всеки конфликт е тормоз

Това е най-важното разграничение за учителя. Българският Механизъм за противодействие на тормоза и насилието определя тормоза като специфичен вид насилие между деца. Ключови са три характеристики: поведението има за цел да нарани или унижи; едната страна е в по-силна или доминираща позиция; проявите се повтарят във времето. Именно повторяемостта и неравновесието на силите отличават тормоза от много еднократни конфликти.

При обикновен спор учениците могат да бъдат сравнително равнопоставени, ролите се сменят и и двете страни имат възможност да се оттеглят. При тормоза детето, което е обект на поведението, често не може да го прекрати със собствени усилия. Затова подходът „нека двамата да си стиснат ръцете и да се разберат“ може да бъде неподходящ, когато всъщност има системно доминиране, изолация или унижение.

Как изглежда тормозът в училище?

Най-видимата форма е физическият тормоз — удряне, блъскане, спъване, причиняване на болка, повреждане или отнемане на вещи. Психическият и социалният тормоз често са по-трудни за разпознаване: системни обиди, подигравки, заплахи, изнудване, унизителни прякори, разпространяване на слухове, игнориране и изключване от групата. Механизмът на МОН отделя и сексуалния тормоз, както и кибернасилието и кибертормоза.

Кибертормозът може да включва унизителни публикации, обидни или заплашителни съобщения, разпространяване на снимки и видеа без съгласие, кражба на профил или самоличност и организирано изключване или нападение в онлайн групи. Дигиталната среда има особеност: съдържанието може да бъде видяно от много хора, да се копира и да остане достъпно след първоначалната публикация. UNICEF България и МОН поставят онлайн безопасността и дигитално-медийните компетентности сред актуалните направления за превенция.

Матрица за разпознаване

Ситуация	Типичен белег	Какво да не правим	Първа посока за действие
Конфликт	Страните са относително равнопоставени и спорят за конкретен проблем.	Да обявим автоматично единия ученик за „насилник“.	Медиация, разговор, правила за решаване на конфликти.
Еднократен акт на насилие	Има причинена вреда, но не е установена повторяемост.	Да го омаловажим само защото се е случило веднъж.	Безопасност, оценка на тежестта и действие по училищните процедури.
Тормоз	Нараняване или унижаване, позиция на сила и повторяемост.	Да принудим потърпевшия да „се разбере“ с доминиращата страна.	Защита, институционална интервенция, подкрепа и проследяване.
Кибертормоз	Повтарящо се унижение, заплахи или атаки чрез дигитални технологии.	Да приемем, че „щом е онлайн, не е работа на училището“.	Запазване на доказателства, безопасност, сигнализиране и координация.

Защо дете може да тормози друго дете?

Старият текст посочваше причини като демонстрация на сила, завист, бягство от собствени проблеми или преживян тормоз. Те могат да присъстват в отделни случаи, но не трябва да се превръщат в универсално обяснение. Агресивното поведение е резултат от взаимодействие между индивидуални, семейни, групови, училищни и социални фактори. Понякога груповият статус и нормите в класа са по-важни от личната мотивация на отделното дете.

Учителят не трябва да поставя психологическа диагноза или да обявява, че „това дете е агресивно по природа“. Задачата е да спре вредното поведение, да защити засегнатото дете, да установи фактите и да включи необходимите специалисти. Работата с извършителя не може да бъде за сметка на безопасността на потърпевшия.

Модел „СИГУРНО“: практична рамка за първа реакция

За ориентация на педагогическия екип предлагаме модела СИГУРНО. Това е практическа редакционна рамка на Креативност ЕООД и не заменя официалния Механизъм на МОН, вътрешните правила на училището или законовите задължения за сигнализиране.

С — Спри непосредствения риск. Ако има опасност за дете, първата задача е безопасността. И — Идентифицирай какво се е случило. Разграничи конфликт, насилие, тормоз и кибертормоз; разговаряй с участниците отделно, когато това е необходимо. Г — Гарантирай подкрепа и безопасност. Детето трябва да знае към кого може да се обърне и какво ще се случи след сигнала.

У — Уведоми по установения ред. Следвай вътрешната процедура, ръководството и приложимия механизъм. Р — Регистрирай и документирай. Фактите, действията и последващите стъпки трябва да бъдат проследими; при кибертормоз могат да бъдат важни и дигиталните доказателства. Н — Насочи към подходяща подкрепа. При необходимост се включват психолог, педагогически съветник, родители и компетентни служби. О — Оцени и проследи. Интервенцията не приключва с първия разговор — проверява се дали поведението е прекратено и дали детето се чувства безопасно.

Какво изисква българската училищна рамка?

Министерството на образованието и науката определя противодействието на тормоза и насилието като обща институционална политика. Официалният механизъм разглежда превенцията и интервенцията като част от изграждането на позитивен организационен климат, подкрепата за личностно развитие и развитието на училищната общност. Той предвижда отговорности на директора, педагогическия и непедагогическия персонал, родителите и учениците.

Механизмът включва и разграничаване на ситуации по тежест, документация на определени случаи и процедури за управление на информацията. Училищният екип трябва да познава собствените си правила и актуалните процедури, а при риск за дете да следва и задълженията за сигнализиране към компетентните органи.

Превенцията е повече от една лекция за агресията

Ефективната превенция се изгражда през училищната култура. Механизмът на МОН включва работа по права и отговорности, емпатия, толерантност, уважение към различията, ненасилствено общуване и разрешаване на конфликти. Програмата „Стъпки заедно“, разработена с участието на МОН и UNICEF, също използва цялостен училищен подход и развива социално-емоционални компетентности, участие, подкрепа и чувство за отговорност.

Това променя и ролята на свидетелите. При тормоза групата често е част от динамиката — чрез смях, подкрепа, мълчание или разпространяване на съдържание. Затова работата само с две деца може да бъде недостатъчна. Класът трябва да има ясни правила как се реагира, когато някой е унижаван, изолиран или атакуван онлайн.

Кибертормозът вече е част от основната училищна политика

През 2025 г. UNICEF и МОН разшириха работата по онлайн безопасност и дигитално-медийни компетентности. Това е логична промяна: границата между „училище“ и „интернет“ за учениците е пропусклива. Снимка, направена в междучасието, може да се превърне в унизително съдържание вечерта, а конфликт от групов чат може да се пренесе в класната стая на следващия ден.

Практическият принцип е да се оценят рискът за детето, връзката с училищната общност и необходимите действия. При онлайн атаки съдържанието не бива да се препраща излишно; при необходимост се запазват подходящи доказателства и се търси подкрепа по установения ред.

Кога учителят трябва да търси допълнителна помощ?

Когато има физическа опасност, сериозни заплахи, сексуализирано насилие, системно унижение, изнудване, данни за самонараняване или друг висок риск, ситуацията не трябва да остава на нивото на неформален разговор. Същото важи, когато поведението продължава въпреки предприетите мерки. Учителят е важна част от системата за ранно разпознаване, но не е длъжен и не трябва да решава сам сложни случаи.

При непосредствена опасност се търси спешна помощ по приложимия ред. UNICEF България посочва Националната телефонна линия за деца 116 111 като канал за подкрепа. За конкретния училищен случай решаващи са вътрешните процедури, директорът, училищните специалисти и компетентните органи.

Обучение за педагогически специалисти

Креативност ЕООД е издател на тази статия и предлага обучение „Педагогически подходи и ефективни училищни политики за превенция на проявите на тормоз и насилие в училище“. В актуалната страница за квалификация програмата е посочена като 16 академични часа, 1 квалификационен кредит. Настоящата публикация не твърди актуално одобрение от МОН или конкретен преподавател, когато такава информация не е независимо потвърдена на текущата страница.

Актуални квалификационни програми на Креативност ЕООД

Често задавани въпроси

Каква е разликата между конфликт и тормоз?

При конфликт страните обикновено са относително равнопоставени и спорът е свързан с конкретна ситуация. При тормоза има намерение за нараняване или унижаване, позиция на сила и повторяемост във времето, което изисква различна интервенция.

Еднократното физическо насилие тормоз ли е?

Не непременно. То може да бъде сериозен акт на насилие и да изисква незабавна реакция, дори да не отговаря на критерия за повторяемост при тормоза. Оценката на тежестта и безопасността остава задължителна.

Кибертормозът отговорност ли е на училището?

Онлайн поведението може да е пряко свързано с училищната общност и да има последствия в реалната училищна среда. Българският механизъм включва кибернасилието и кибертормоза, затова подобни случаи не бива автоматично да се отхвърлят като „личен интернет проблем“.

Трябва ли учителят сам да решава случай на тормоз?

Не. Учителят има важна роля при разпознаването и първата реакция, но системният тормоз изисква институционална координация. Следват се механизмът, вътрешните правила, ръководството и при необходимост се включват психолог, родители и компетентни органи.

Какво е най-важно след първоначалната интервенция?

Проследяването. Фактът, че е проведен разговор или е наложена мярка, не доказва, че тормозът е спрял. Училището трябва да наблюдава безопасността, отношенията в групата и дали поведението се появява отново офлайн или онлайн.

Източници и актуален контекст

UNICEF (2018), An Everyday Lesson: #ENDviolence in Schools. UNICEF България.
Министерство на образованието и науката, Механизъм за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование, утвърден със Заповед № РД09-5906/28.12.2017 г. МОН.
МОН, Позитивен климат и подходяща психологическа среда. МОН.
UNICEF България, Стъпки заедно, за да спрем насилието в училище. UNICEF България.
UNICEF България (2025), УНИЦЕФ и МОН обединяват усилия за справяне с онлайн тормоза и изграждане на дигитални и медийни компетентности в училище. UNICEF България.
UNICEF България, Кибертормоз: Какво представлява и как можем да го спрем. UNICEF България.

Статията е публикувана първоначално на 5 февруари 2020 г. и е актуализирана на 18 септември 2026 г. Оригиналните данни на UNICEF са запазени като исторически контекст, но вече са ясно датирани. Опростените обяснения за причините за тормоза са заменени с по-прецизна институционална и педагогическа рамка.

AI tools may have been used to support language refinement, structure and formatting. The article was reviewed before publication.

Machine-readable article data

{
  "content_identity": {
    "title": "Прояви на тормоз и насилие в училище",
    "content_type": "BlogPosting",
    "language": "bg-BG",
    "canonical_url": "https://cpocreativity.com/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%8f%d0%b2%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%be%d0%b7-%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b5-%d0%b2-%d1%83%d1%87%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%b5/"
  },
  "dates": {
    "datePublished": "2020-02-05",
    "dateModified": "2026-09-18"
  },
  "primary_topic": "тормоз и насилие в училище",
  "framework": {
    "name": "СИГУРНО",
    "status": "editorial practical framework, not official protocol",
    "steps": [
      "Спри непосредствения риск",
      "Идентифицирай ситуацията",
      "Гарантирай подкрепа",
      "Уведоми",
      "Регистрирай",
      "Насочи",
      "Оцени и проследи"
    ]
  },
  "claims": [
    {
      "id": "C1",
      "claim": "Тормозът се отличава с намерение за нараняване или унижаване, позиция на сила и повторяемост.",
      "source": "МОН — Механизъм за противодействие на тормоза и насилието"
    },
    {
      "id": "C2",
      "claim": "UNICEF 2018 отчита около 150 милиона 13–15-годишни, преживели насилие от връстници във или около училище.",
      "source": "UNICEF 2018"
    },
    {
      "id": "C3",
      "claim": "През 2025 г. UNICEF България и МОН разширяват работата по онлайн безопасност и превенция на кибертормоза.",
      "source": "UNICEF Bulgaria 2025"
    }
  ],
  "limitations": [
    "Статията не замества официалния механизъм и процедурите на институцията.",
    "Историческите глобални статистики са датирани като 2018.",
    "Не се поставят психологически диагнози на участниците."
  ],
  "provenance": {
    "publisher": "Креативност ЕООД",
    "legacy_article_updated": true,
    "human_review_required_before_publication": true
  },
  "version": "2026-09-18"
}