Какво всъщност означава Heutagogy?

Понятието heutagogy е въведено от Stewart Hase и Chris Kenyon през 2000 г. в статията From andragogy to heutagogy. Авторите го описват като движение към истински самоопределено учене, подходящо за сложни и променящи се среди, в които човек не може да разчита само на предварително зададени знания и процедури. Оригиналната идея е свързана с human agency, capability и способността учащият да продължава да учи след края на конкретен курс.

Heutagogy не е просто „обучение за възрастни“. Тя е силно свързана с андрагогиката и професионалното развитие, но днес се използва и във висшето образование, подготовката на учители и дистанционното обучение — навсякъде, където учащите могат постепенно да поемат по-голяма отговорност.

Педагогика, андрагогика и heutagogy: не три възрастови кутии, а континуум

Трите подхода често се описват като педагогика за деца, андрагогика за възрастни и heutagogy за автономни възрастни. По-точно е да ги разглеждаме като континуум на learner agency: в един курс могат да съществуват пряко преподаване, самонасочено учене и самоопределено изследване.

Подход Основен въпрос Контрол върху ученето Роля на преподавателя Как се вижда успехът
Педагогически модел Как да бъде усвоено определено съдържание? По-голяма част от структурата е зададена от преподавателя. Организира, обяснява, насочва и оценява. Постигане на предварително формулирани резултати.
Андрагогически модел Как обучаемият да използва опита си за решаване на реален проблем? Повече самонасоченост в рамките на договорени цели. Фасилитира, свързва теорията с опита и практиката. Практическо приложение и решаване на релевантни задачи.
Heutagogy Какво трябва да науча, защо и как ще докажа, че мога да го приложа? Висока степен на самоопределяне на цели, методи, ресурси и доказателства. Проектира среда, подкрепя agency, рефлексия и качество. Capability, адаптация, трансфер и учене как да се учи.

Андрагогиката акцентира върху опита, практическата значимост и самонасочеността. Heutagogy прави още една крачка: учащият може да преформулира целта и проблема и да избере как ще докаже наученото.

Самонасочено и самоопределено учене не са едно и също

При self-directed learning учащият организира ученето — планира, търси ресурси и следи напредъка. При self-determined learning контролът е по-дълбок: учащият участва и в определянето на целите, избира как ще докаже наученото и може да променя посоката.

Heutagogy е свързана не само с автономност, а и с capability. Компетентният човек изпълнява позната задача; capable learner пренася знанието към непозната ситуация, адаптира подхода и действа при несигурност. Това е особено важно в професионални среди с бързо променящи се технологии и процеси.

Double-loop learning: не само „какво направих грешно?“, а „защо мислех така?“

Един от ключовите принципи, свързвани с heutagogy, е double-loop learning. Самата концепция произлиза от работата на Chris Argyris и Donald Schön и не е създадена от heutagogy. При single-loop learning човек коригира действието си, но запазва основните предположения. При double-loop learning той поставя под въпрос и самите предположения, ценности или правила, от които е тръгнал.

В учебен контекст това означава не само „реших ли задачата правилно?“, а и „защо избрах този начин?“, „как определих проблема?“ и „какво приех за даденост?“. Така double-loop learning подпомага метакогницията и ученето как да се учи.

Модел „САМО“: практична проверка дали ученето е действително самоопределено

За практическо приложение предлагаме модела САМО — редакционна рамка на Креативност ЕООД, а не научно валидиран диагностичен инструмент. Той може да се използва при проектиране на курс, професионално обучение или AI-подпомогната задача.

С — Самоопределяне на целта. Учащият има ли реално участие в определянето на въпроса, проблема или резултата? А — Автономен избор на път и ресурси. Може ли да избира източници, инструменти, хора, методи и форма на работа, вместо просто да следва инструкция?

М — Метарефлексия и double-loop learning. Има ли момент, в който човек анализира не само резултата, но и собствените си предположения и начин на мислене? О — Отговорен пренос. Може ли наученото да бъде приложено в нова ситуация и учащият да обясни защо избраният подход е подходящ?

Какво показват изследванията — и какво още не знаем?

Heutagogy е влиятелна идея, но доказателствата трябва да се представят без преувеличение. Agonács и Matos (2019) откриват ограничено представяне на capability development и non-linearity, доминация на качествени методи и недостиг на дългосрочни данни. Moore (2020) анализира 33 peer-reviewed публикации и също отчита както потенциал, така и ограничения.

Затова heutagogy не е универсално „по-високо ниво“. Тя е подходяща, когато учащият има достатъчна готовност, задачата допуска множество пътища и целта включва адаптивност и рефлексия. При начинаещи, рискови дейности или силно регламентирани знания е нужна повече структура.

Heutagogy и AI: най-силната връзка през 2026 г.

Генеративният AI прави heutagogy особено актуална: може да предлага идеи, обратна връзка, примери и персонализирани маршрути почти веднага. Но създава и риск учащият да делегира на системата не само изпълнението, а поставянето на цели, оценката и самото мислене.

Статията на Nga и Lai за AI-augmented heutagogy, публикувана онлайн през 2025 г. и включена в тома за 2026 г. на Higher Education Research & Development, предлага рамка, в която generative AI подпомага персонализирани пътища, но learner agency остава централна. Паралелно с това scoping review на Roe и Perkins върху 18 изследвания от периода 2020–2024 г. намира потенциал за on-demand персонализация и подкрепа на self-directed learning, но подчертава, че преподавателят остава важен, а дългосрочните ефекти все още не са достатъчно изследвани.

Добрата AI задача не е „нека системата ми даде правилния отговор“, а „нека AI предложи алтернативи, аз ще проверя източниците, ще избера критерии и ще защитя решението си“. Така технологията усилва agency, вместо да го изземва.

Как се променя ролята на преподавателя?

Старият текст твърдеше, че преподавателят „напълно отстъпва собствеността“ върху ученето. По-точно е да кажем, че той се отдалечава от ролята на централен източник на всички решения, но остава дизайнер на средата, фасилитатор, наставник и партньор при валидирането на резултатите.

Добрата heutagogical среда предлага свобода, но не изоставяне: ориентация, качествени ресурси, критерии за доказателства и обратна връзка. При по-неопитни учащи автономността трябва да се увеличава постепенно, а не да се превръща в изискване „оправяй се сам“.

Къде е най-полезна?

Heutagogy е особено подходяща за професионално развитие, висше образование, обучение на преподаватели, дистанционни програми и задачи без един предварително зададен отговор. Тя се свързва естествено и с професионалното развитие, защото целта е човекът да може да учи, адаптира и решава нови проблеми.

Heutagogy не трябва да замени всички други методи. Нивото на автономност се избира според целта, риска, зрелостта на учащия и вида на знанието — от ясно обяснение до напълно отворен проблем.

Финалният извод

Най-ценната идея на heutagogy не е, че учителят трябва да се оттегли, а че образованието трябва постепенно да създава хора, които могат да учат без постоянна външна инструкция — да задават въпроси, да проверяват информация и да пренасят наученото към нови ситуации.

В епохата на AI това става още по-важно. Когато отговорът може да бъде генериран за секунди, образователната стойност се премества към agency, критична преценка, рефлексия и способност човек сам да определя какво си струва да научи.